ЗАНАЯТЧИИТЕ ОТ КРАЙБРЕЖИЕТО НА АМАЛФИ

По 60-километровия криволичещ път strada statale 163 Amalfitana (SS163), известен повече като "Амалфийската магистрала", се свързват южните италиански градове Соренто и Амалфи. Първоначално построена от римляните, преди да бъде реставрирана през 30-те години на XIX в., сега тя предоставя драматични гледки към Тиренско море на милионите посетители, които всяка година се наслаждават на балния климат - температурите редовно надхвърлят 30 °C. Но тази пътна артерия е нещо повече от местна забележителност; тя е важна част от инфраструктурата, която свързва над дузина крайбрежни градове и техните трудолюбиви общности.

И все пак тези зигзагообразни пътища с перфектни къщи в пастелни цветове и лимонови горички по хълмовете са само фон на моето пътуване. Проследявам пътя с Mazda CX-60, за да открия конкретна местна общност, която както поради топографията на крайбрежието, така и поради тълпите от посетители всяка година, е вкоренена в региона от векове, и за да открия как тя поддържа традициите, като същевременно отговаря на изискванията на все по-дигиталното бъдеще.

Всяко от тях разчита на майсторство, което се предава от поколение на поколение, точно както прави Mazda със своите занаятчии Takumi в Япония. Тези умения не са по-добър пример от тези в салона на CX-60, с неговите красиви сложни шевове и внимателно подбрани материали. Това със сигурност оказва успокояващо влияние, докато провирам автомобила между витрините на магазините и търсачите на сувенири.

Високо над град Амалфи, вградена в склона на хълма, се намира фабриката за хартия Amatruda. Хартията се произвежда в региона още от XIII в., а в пика на своето съществуване е имало около 15 различни фабрики, които са обслужвали местната общност. Днес е останала само мелницата "Аматруда", благодарение на решимостта на Луиджи Аматруда и неговото семейство. През 70-те години на миналия век той има идеята да се върне към корените на предприятието и да възстанови ръчно изработената хартия в средновековен стил, което позволява на предприятието да оцелее и наистина да процъфти.

"РЕЗУЛТАТЪТ Е БОГАТА, ТЕКСТУРИРАНА ХАРТИЯ, ДЕБЕЛА И ЧУДЕСНО ПРИЯТНА НА ДОПИР С ГРУБИ РЪБОВЕ."

"Фабриката за хартия все още работи само защото баща ми Луиджи се върна към миналото, за да може да посрещне бъдещето, като възпроизведе ценен вид хартия, която днес се използва за писане и издаване на произведения на изкуството", обяснява Антониета Амендола.

Процесът е педантичен и започва със смесването на суровините - целулоза от Швеция, одобрена от Съвета за стопанисване на горите, и влакна от органичен памук от Испания - в 400-годишна каменна мелница, задвижвана директно от водопада, който минава през мелницата. Добавя се лепило на растителна основа и след това се изработват ръчно отделни листове, като в сместа се потапя дървена и метална рамка. Всеки лист изсъхва 20 дни, след което се пресова още два дни. Едва след това един от експертите на Amatruda проверява качеството му. Резултатът е хартия с богата текстура, дебела и чудесна на допир, с грапави ръбове, създадени от уникалния процес на сушене.

Докато синът на Антониета - Джузепе, ме води около мелницата и обратно към чакащия CX-60, той обяснява със заразителен ентусиазъм как е обиколил света, включително Япония, за да сподели изкуството на Amatruda. Връщам се обратно по хълма, уверен, че семейният бизнес е в сигурни ръце.

До Праяно има около половин час път с кола по крайбрежния път SS163. Следвайки всеки завой на бреговата линия, имам чувството, че предните колела на CX-60 никога не са насочени в права линия. Човек би си помислил, че цялото това въртене на ръцете ще бъде досадно, но лекото, точно управление и идеалната позиция на водача, подпомогнати от системата за персонализиране на водача на автомобила, правят преминаването през непрекъснатите завои удоволствие.

До работилницата на лютиера Леонардо Скала се стига доста трудно, но усилията си заслужават. Преди около 50 години баща му Паскуале започва да изработва традиционни средновековни музикални инструменти и още от малък Леонардо работи заедно с него, изучавайки занаята и попивайки знания.

"ИЗРАСНАЛ СЪМ ТУК, В РАБОТИЛНИЦАТА... ТУК ИМА ИСТОРИЯ, КОЯТО ПРОДЪЛЖАВАМ СЪС СТРАСТ."

Ръчната изработка на красивите лютеници, китари и мандолини, които напускат работилницата, отнема около четири месеца, като Леонардо прави магията си със сложни ръчни инструменти и минимално количество съвременни машини. Той взема дървен материал от местни гори и доставчици в Северна Италия и Германия и постепенно го превръща в пет до шест инструмента всяка година, чийто дизайн не е променян от стотици години.

Малкият прозорец на работилницата гледа без прекъсване към Тиренско море - успокояваща, вдъхновяваща гледка, споделяна от баща и син в продължение на десетилетия. "Израснах тук, в работилницата, идвах след училище и работех с баща ми", казва той. "Тук има история, която аз продължавам със страст."

Последната ми спирка е в северната част на полуострова, в Соренто. Само на няколко минути от пристанището и с изглед към Неаполския залив се намира ресторант Fratelli Aprea. Това семейство строи красиви лодки тук от 1890 г. насам, като използва местна дървесина, както и по-екзотични вносни махагонови и други материали.

Каталдо и сестра му Алесандра са седмото поколение, което оформя и продава тези красиви плавателни съдове. И двамата са израснали в корабостроителницата, където всяка година се строят само два нови плавателни съда. Гледам как Каталдо сръчно забива въже, за да уплътни пролуките между дъските, от които се състои корпусът, точно както винаги са правили неговите предци. "Като дете винаги съм искал да бъда тук, никога не съм искал да се прибера у дома", казва той.

Предназначен да наследи баща си Нино и чичо си Франческо един ден, Каталдо внася нови идеи в допълнение към традиционните ценности. Fratelli Aprea вече предлага хибридно задвижване за своите лодки, а в близко бъдеще ще се появят и изцяло електрически версии, което ще гарантира, че тези плавателни съдове ще продължат да кръстосват крайбрежните води за поколенията.

Както при всички занаятчии, с които се запознах по време на това пътуване, успокояващо е да видя, че техните традиционни умения и ценности имат обещаващо бъдеще.